Синчец

 

Детенце мило, я поспри,

цветчето полско погледни

то синьо е като небето

наситено като морето.

Ръчица малка протегни

цветчето синьо погали,

сплети от него ти венче,

закичи твоето челце.

 

На небето синевата

на морето дълбината

на земята аромата

всичко туй  на мен е дал

нашият небесен цар.

 

 

 

Слънчево детство

 

Могъщо свети слънцето в небето,

с лъчи огрява нощната тъма,

огрява хора,планини,морета

и всеки кът от нашата земя.

 

Градината ни „Слънце” я наричат

и в нея палави крачета тичат.

Рояк дечица тука са събрани

от лъчите слънчеви огряни.

 

Протяга слънцето лъчи – ръчички

докосва детските лица,

и гали малките главички

и влива сила в техните сърца.

 

Синчец

 

Щом Слънчо ниви позлати,

в нивята тучни вий ме ти,

сред маковете и тревата

подавам си и аз главата.

 

Наричат ме синчец,

чудесен полски хубавец,

ръчичка детска протегни

с милувка нежна ме дари.

 

Мария Тодорова

Учител в ДГ 

Начало